Параграф 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда определя вида на заеманата ръководна длъжност, но не поставя ограничения на бройките, когато в синдикал­на организация са избрани повече от един секретари с оглед броя на членовете на организацията и структурните звена, обособени при него, то всички те се ползват от установена­та закрила по чл. 333, ал. 3 от Кодекса на труда.

Член 333, ал. 3 във връзка с § 1, т. 6 от Допълнителните раз­поредби на Кодекса на труда.

Член 333, ал. 3 във връзка с § 1, т. а от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда/

Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а"ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. X. срещу решение от 16.12.2004 г. по гражд. д. ДО 1173/2004 г. на ХОС, с което е отменено първоинстанционното постановено по гражд. д. № 2089/03 г. на ХРС и е постановил друго по съществото на спора, с което е отменил уволнението на 3. Ж. като незаконосъобразно, възстановил го е на работа и е осъдил като незаконосъобразно, възстановил го е на работа и е осъдил касатора да му заплати обезщетение на основание чл.225 КТ. Развити са  доводи за необоснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон - чл. 333, ал. 3 КТ.

Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно и изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна и е допустима. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид и следното:

Установено е по делото, че ищецът 3. Ж. е бил в трудово правоотношение с касатора, като е заемал длъжността „специалист енер-| о механичен отдел (ЕМО)". Трудовото му правоотношение е било прекратено със заповед № 22 от 05.09.2003 г., връчена на същата дата, считано от 08.09.2003 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради „съкращение в щата и промяна в структурата на отдела".

Въззивният съд с обжалваното решение е отменил заповедта а прекратяване на трудовото правоотношение като незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ, тъй като ищецът е бил секретар на синдикална организация и преди уволнението му е следвало да се вземе съгласието на синдикалния орган. Уважил е и съединените обусловени искове за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Касационният довод е за необоснованост на извода, че З.Ж., който е бил избран за „секретар - управление" при синдикалната организация на КТ „Подкрепа" в предприятието, се е ползвал със закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. Развито е съображение, че с тази, предварителна закрила се ползват само синдикалните дейци, избра­ни на длъжностите председател и секретар на синдикалната органи­зация, аргумент за което е изведен от § 1, т. 6 от ДП на КТ.

Доводът е неоснователен.

По делото е установено, че касаторът е сключил на 27.03.2002 г. колективен трудов договор с представители на КНСБ и КТ „Подк­репа", в който в т. 68 е уговорено, че работодателят може да прекра­тява трудово правоотношение на работник или служител член на един от синдикатите, само с предварително съгласие на ръковод­ството на синдикалната организация в предприятието. С тази клау­за е разширен кръгът на лицата, ползващи се от предварителната защита при прекратяване на трудовото правоотношение - правна възможност, предвидена в чл. 333, ал. 4 КТ. В т. 80 на колективния трудов договор е било уговорено, че работодателят има право да прекратява трудовото правоотношение с член на ръководството на синдикалната организация при условията на чл. 333, ал. 3 КТ със съгласие на браншовата организация.

По делото е установено, че ищецът е бил избран за „секретар -управление" на синдикалната организация с решение по протокол от 10.03.2000 г. От същия протокол се установява, че са избрани че­тирима секретари, от които един касиер, един за управлението на дружеството, един за район X. и един за „ЦРСБ". Съдът е приел, че тази длъжност се обхваща от нормата на § 1 от ДР на КТ и че синдикалната организация, като автономно сдружение с нестопанска цел, може свободно да избира броя на членовете на синдикалното ръко­водство, което е съобразено и със особеностите на териториалния обхват на дружеството, на неговото структуриране и броя на члено­вете му. Касаторът не е установил да е взел съгласието на браниш вата синдикална централа. Сведение за това се съдържат в писмото-отговор на председателя на федерацията „Строителство, индустрия и водоснабдяване" - „Подкрепа" от 19.01.2004 г.

Неоснователен е доводът, че касаторът не е имал качеството на ръководител на синдикална организация, поради което при прекратяване на трудовото му правоотношение е спазена защитата по чл. 333, ал. 3 КТ, като е взето съгласието за това от ръководството на синдикалната организация при дружеството, което е установено по делото с приетите като доказателства писма изх. № 673 от 21.08.2003 г. и изх.№ 673 от 22.08.2003 г. От тях е видно, че касаторът е поискал съгласи ето на синдикалната организация КТ „Подкрепа" за прекратяване па трудовото правоотношение с ищеца поради съкращение в щата, което искане е мотивирано и с това, че той е отказал да заеме предложената му длъжност „ел. монтьор" в район С. С второто писмо, подписано от председателя и секретаря на синдикалната организация на КТ „Подкрепа" в дружеството, е дадено такова съгласие.

Съгласието на синдикалната организация на КТ „Подкрепа  учредена при касатора, е правноирелевантно. Ищецът е бил ръководител на синдикалната организация и компетентен да даде съгласие е браншовият синдикален съюз, а не ръководството на синдикалната секция, създадена при касатора.

Неправилно е и тълкуването на нормата на § 1, т. 6 от ДР на КТ в смисъл, че от тази закрила се ползват само председателят и секретарят, т.е. само двама синдикални члена, заемащи тези ръководни длъжности. Нормата определя вида на заеманата ръководи длъжност, но не поставя ограничения на бройките. Когато в синдикалната секция са избрани повече от един секретари с оглед броя на членовете на секцията и структурните звена, обособени при него, то всички те се ползват от установената закрила по чл. 333, ал. 3 КТ,

При постановяване на решението са направени обосновани изводи и правилно е приложен материалният закон, поради което не са налице въведените основания за отмяната му.